„Второто голямо събитие в живота на видинското евреиство, след освещаването на синагогата през 1894 г. е тържественото възкачване на двете мраморни възпоменателни плочи с имената на загиналите във войните (1912-13 г. и 1915-18 г.) на фасадата на синагогата на 8 ноември 1931 г. Тържеството се провежда в еврейския молитвен дом с участието на синагогалния хор, който открива с „Барух Аба“, след което еврейските свещеници прочитат съответните псалми и молитви.
Юлиус Мордекай Пинкас е роден през 1885 г. във Видин, малък български град, в охолно семейство на сефарадски евреи. Баща му Маркус Пинкас, богат търговец на зърно, въртял оживена търговия по Дунава. Той бил властен и безскрупулен човек, когото Паскин изобразява в творчеството си като „Лошият богаташ“. След като напуска семейния дом, той никога повече не общува с баща си.
Повикът на д-р Макс Нордау за “мускулно еврейство” намира благоприятен отзвук сред българското еврейство. Паралелно с възникналите след Освобождението български юнашки дружества започват да се основават еврейските гимнастически дружества “Макаби”. Девизът е “Здрав дух в здраво тяло”. Видинското еврейско дружество “Макаби” е учредено през 1898 г.
Сградата на старата синагога, построена от знатния Яков Гатеньо, разрушена през 1789 г. и отново възстановена от настоятеля й Рафаел Ешкенази през 1839 г. бива засегната от артилерийски огън по време на Руско-турската война (1877-1878), поради което, след Освобождението видинската кеила взема единодушно решение за издигането на нова, модерна и отговаряща на тогавашните им нужди сграда. Достигналата до наши дни макар и в много лошо състояние синагога е разположена в триъгълника ограничен от днешните улици „Баба Вида“, „Княз Борис I“ и „Жул Паскен“.