Сградата на старата синагога, построена от знатния Яков Гатеньо, разрушена през 1789 г. и отново възстановена от настоятеля й Рафаел Ешкенази през 1839 г. бива засегната от артилерийски огън по време на Руско-турската война (1877-1878), поради което, след Освобождението видинската кеила взема единодушно решение за издигането на нова, модерна и отговаряща на тогавашните им нужди сграда. Достигналата до наши дни макар и в много лошо състояние синагога е разположена в триъгълника ограничен от днешните улици „Баба Вида“, „Княз Борис I“ и „Жул Паскен“. Намира се на 150 м югозападно от средновековния замък Баба Вида и силуетът й е виден откъм реката. Ситуирана е свободно в парцела, собственост на еврейската община, който включвал още еврейското училище и жилището на хазана (днес разрушени). Ориентирана е в посока СИ-ЮЗ по дългата си ос, която нарочно или случайно, съвпада с мислената линия между средновековния замък и „нулевия километър“ на града.
Освещаването е извършено на 28.09.1894 г. от главния равин М. Грюнвалд, като по случая в притвора са били поставени двойка плочи с имената на дарителите.
По своята архитектура видинската синагога се откроява като най-значителен по рода си в България еврейски молитвен дом от „европейски тип“, чиито характерни черти носят още няколко синагоги (предимно ашкеназки) в Северна България. В този и няколко други аспекта видинската синагога се сродява в архитектурно и декоративно и с други религиозни сгради в страната, региона и Централна Европа от това време като (катедралните църкви във Видин и Варна, синагогите в Сараево и Одрин, Будапеща и пр.).
За автори на проекта местните жители считат италианците Фердинанд и Франческо (докато архитект Христо Ганчев посочва австроунгарците Евгени Геслер и К. Мачас, проектирали църквата „Св. Димитър“ в същия град). Вътрешната декорация и обзавеждане били дело на чешкия скулптор Макс Верих – учител в града. Основите на сградата били положени в 1890 г., а надземната й част завършена през 1894 г. Видинската синагога е втората по големина след софийската (завършена в 1909 г.), но при построяването си е била най-голямата на Балканите, с капацитет над 1 000 места. Три десетилетия по-късно, в салона тържествено са били монтирани още две мраморни плочи с имената на загиналите в Балканските войни видински евреи.